За книгата: година / "Plunk!" – изгърмя пушката, удряйки ме по рамото. Точно в тази секунда, когато стрелях, се чу едно сърцераздирателно „А-а-а-а!“. Затворих рязко очи. „Господи, наистина ли го ударихте?“ - проблесна през възпаления мозък. Но веднага, като си спомни поведението на Петър, той се скри зад ръба на гредата и се премести настрани. Изпълзях на около пет метра и видях нещо, което никога няма да забравя: същият германец, когото застрелях и уцелих, се търкаляше през степта и сърцераздирателно крещеше. Автоматът му лежеше наблизо, а войникът държеше гърдите си с две ръце. Не видях дали има кръв, но въображението ми, след като гледах блокбъстъри и много часове, прекарани в компютърни игри, е толкова богато! Затова си представих ален фонтан, голяма кафява локва...